Настоящата статия изследва трансформацията на ролята на университетския преподавател в контекста на променящата се академична екосистема и когнитивните особености на поколение Z. На основата на емпирични данни се аргументира необходимостта от преход от традиционния лекционен модел към фасилитиране на активно, визуално и ориентирано към практиката учене. Представена е сравнителна рамка между лектор и фасилитатор, като се подчертава значението на интерактивните методи, дигиталните ресурси и гъвкавата структура на учебния процес. Анализирани са ключовите компоненти на преподавателската компетентност, както и ролята им за изграждане на въвличаща и устойчива учебна среда. В заключение се акцентира върху отговорността на преподавателя като вдъхновител, възпитаващ критическо мислене, ценности и социална ангажираност в студентите.