Силвия Чернинкова
Силвия Чернинкова has a total of 27 co-authors. Here are the top co-authors by number of shared publications:
- Teodora Chamova
Department of Neurology, Expert Centre for Hereditary Neurologic and Metabolic Disorders, University Hospital “Alexandrovska”, Medical University of Sofia, 1431 Sofia, Bulgaria
5 shared publications Ивайло Търнев
5 shared publications- Albena Todorova
Department of Medical Chemistry and Biochemistry, Medical University of Sofia, Genetic Medico-Diagnostic Laboratory Genica, Sofia, Bulgaria, Bulgaria
2 shared publications - Ani Taneva
UMHAT "Alexandrovska"; Medical university – Sofia
2 shared publications И. Търнев
2 shared publications- Огнян Асенов
UMHAT "Alexandrovska"; Medical university – Sofia
2 shared publications
Latest Publications
- Open Access
- 28 August 2026
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 27 (2) , 67-69
Клинико-генетично проучване на пациент с немалинова миопатия
Терминът вродена миопатия се отнася до група от клинично, генетично и хистологично хетерогенни заболявания, които засягат главно мускулната тъкан. Присъствието на специфични хистопатологични промени при мускулната биопсия разграничава тези състояния от другите невромускулни заболявания. Вродената миопатия е причинена от генетични мутации, отговорни за формирането на дефектни структурни протеини, локализирани в скелетната мускулатура. (8) Немалиновата миопатия се характеризира с наличие на малки пръчковидни включвания в мускулните влакна. Изградени са главно от алфа актинин, актин и други Z-лентови филаменти. (3) Смята се за най-честата форма на вродена миопатия (9) с честота 1:50 000 новородени. (15) Понастоящем има шест известни генетични причини за немалинова миопатия, от които NEB и ACTA1 гените са с най-голямо значение. Мутациите в NEB се смятат за най-честа причина за развитието на заболяването. (6) Представяме български пациент на 15 г.в. с генетично потвърдена диагноза Немалинова миопатия вследствие на мутация в NEB гена.
- 28 August 2026
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 27 (2) , 67-69
Open AccessКлинико-генетично проучване на пациент с немалинова миопатия
Терминът вродена миопатия се отнася до група от клинично, генетично и хистологично хетерогенни заболявания, които засягат главно мускулната тъкан. Присъствието на специфични хистопатологични промени при мускулната биопсия разграничава тези състояния от другите невромускулни заболявания. Вродената миопатия е причинена от генетични мутации, отговорни за формирането на дефектни структурни протеини, локализирани в скелетната мускулатура. (8) Немалиновата миопатия се характеризира с наличие на малки пръчковидни включвания в мускулните влакна. Изградени са главно от алфа актинин, актин и други Z-лентови филаменти. (3) Смята се за най-честата форма на вродена миопатия (9) с честота 1:50 000 новородени. (15) Понастоящем има шест известни генетични причини за немалинова миопатия, от които NEB и ACTA1 гените са с най-голямо значение. Мутациите в NEB се смятат за най-честа причина за развитието на заболяването. (6) Представяме български пациент на 15 г.в. с генетично потвърдена диагноза Немалинова миопатия вследствие на мутация в NEB гена.
- Open Access
- 30 April 2026
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 27 (1) , 18-21
Синдромът „Едно и половина” на Fisher (Fisher’s “One and a half syndrome”) при миастения гравис - описание на случай
Синдромът „едно и половина” на Fisher е рядка очедвигателна лезия, характеризираща се с хоризонтална погледна пареза в едната посока в съчетание с интернуклеарна офталмопареза в другата посока. Дължи се на унилатерална понтинна лезия, засягаща ипсилатералната парамедианна понтинна ретикуларна формация и/или ипсилатералното ядро на n. abducens и интернуклеарните фибри на ипсилатералния медиален лонгитудинален фасцикул. Описан е при стволови лезии с различна етиология – съдови, демиелинизиращи, неопластични, възпалителни и др. Представяме 81 годишен болен с остро развил се синдром „едно и половина” и съпътстваща унилатерална лекостепенна птоза като дебютен симптом на миастения гравис. В случая миастенната симптоматика имитира структурна понтинна лезия.
- 30 April 2026
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 27 (1) , 18-21
Open AccessСиндромът „Едно и половина” на Fisher (Fisher’s “One and a half syndrome”) при миастения гравис - описание на случай
Синдромът „едно и половина” на Fisher е рядка очедвигателна лезия, характеризираща се с хоризонтална погледна пареза в едната посока в съчетание с интернуклеарна офталмопареза в другата посока. Дължи се на унилатерална понтинна лезия, засягаща ипсилатералната парамедианна понтинна ретикуларна формация и/или ипсилатералното ядро на n. abducens и интернуклеарните фибри на ипсилатералния медиален лонгитудинален фасцикул. Описан е при стволови лезии с различна етиология – съдови, демиелинизиращи, неопластични, възпалителни и др. Представяме 81 годишен болен с остро развил се синдром „едно и половина” и съпътстваща унилатерална лекостепенна птоза като дебютен симптом на миастения гравис. В случая миастенната симптоматика имитира структурна понтинна лезия.
- Open Access
- 30 April 2026
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 27 (1) , 21-25
Първи потвърден случай на хередитарна гелсолинова амилоидоза в България: клиничен доклад и обзор на литературата
Въведение: Хередитарната гелсолинова амилоидоза (синдром на Meretoja) е рядка системна амилоидоза с автозомно-доминантен тип унаследяване, проявяваща се с офталмологични, неврологични и дерматологични симптоми. Заболяването е описано първоначално във финландската популация, но понастоящем се съобщава и в други региони. Методи: Представяме клиничен случай на 57-годишен мъж с прогресивни неврологични, офталмологични и дерматологични прояви. Извършен бе мултимодален диагностичен подход, включващ неврологичен преглед, електроневрография, офталмологично и дерматологично изследване, образна диагностика и молекулярно-генетичен анализ. Резултати: Пациентът показа клинична изява на двустранна лицева невропатия, сензорна и автономна полиневропатия, решетъчна дегенерация на роговицата, катаракта, синдром на „сухо око“ и кожни промени тип cutis laxa. Допълнително бе установено дългогодишно рецидивиращо депресивно разстройство. Генетичното изследване идентифицира хетерозиготен missense вариант c.487G>A, p.(Asp163Asn) в гелсолиновия ген (GSN ген; NM_198252.3). Същият генетичен вариант беше установен и при неговите деца. Фамилната анамнеза допълнително подкрепи автозомно-доминантния тип на унаследяване. Заключение: Това е първият потвърден случай на гелсолинова амилоидоза в България.Докладът подчертава значението на ранната генетична верификация, мултидисциплинарния подход и внимателното проследяване на засегнатите пациенти. Въпреки липсата на етиологично лечение, правилната диагноза позволява оптимизиране на симптоматичната терапия и подобряване на качеството на живот.
- 30 April 2026
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 27 (1) , 21-25
Open AccessПърви потвърден случай на хередитарна гелсолинова амилоидоза в България: клиничен доклад и обзор на литературата
Въведение: Хередитарната гелсолинова амилоидоза (синдром на Meretoja) е рядка системна амилоидоза с автозомно-доминантен тип унаследяване, проявяваща се с офталмологични, неврологични и дерматологични симптоми. Заболяването е описано първоначално във финландската популация, но понастоящем се съобщава и в други региони. Методи: Представяме клиничен случай на 57-годишен мъж с прогресивни неврологични, офталмологични и дерматологични прояви. Извършен бе мултимодален диагностичен подход, включващ неврологичен преглед, електроневрография, офталмологично и дерматологично изследване, образна диагностика и молекулярно-генетичен анализ. Резултати: Пациентът показа клинична изява на двустранна лицева невропатия, сензорна и автономна полиневропатия, решетъчна дегенерация на роговицата, катаракта, синдром на „сухо око“ и кожни промени тип cutis laxa. Допълнително бе установено дългогодишно рецидивиращо депресивно разстройство. Генетичното изследване идентифицира хетерозиготен missense вариант c.487G>A, p.(Asp163Asn) в гелсолиновия ген (GSN ген; NM_198252.3). Същият генетичен вариант беше установен и при неговите деца. Фамилната анамнеза допълнително подкрепи автозомно-доминантния тип на унаследяване. Заключение: Това е първият потвърден случай на гелсолинова амилоидоза в България.Докладът подчертава значението на ранната генетична верификация, мултидисциплинарния подход и внимателното проследяване на засегнатите пациенти. Въпреки липсата на етиологично лечение, правилната диагноза позволява оптимизиране на симптоматичната терапия и подобряване на качеството на живот.
- Open Access
- 30 December 2025
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 26 (2) , 61-65
Вариант на атаксия-телангиектазия, представяща се като тремор–дистония синдром сред българомохамедани
Атаксия-телангиектазия (A-T) е рядко автозомно-рецесивно заболяване, дължащо се на мутации в ATM гена.В зависимост от остатъчната киназна активност и типа на ATM мутацията, клиничният спектър варира от тежък класически фенотип до вариантна атипична форма.Настоящото проучването включва 28 пациенти от четири големи родословия на българомохамедани със синдром на тремор и дистония. Проведено е екзомно секвениране при 7 засегнати от две неродствени родословия, последвано от Sanger секвениране на кодиращите последователности и екзон-интронните граници на ATM гена.Двадесет и четири от засегнатите са хомозиготни за c.8147T>C (p.Val2716Ala) в ATM, докато четирима са двойни хетерозиготи. Секвенирането по Sanger разкрива като втора мутация при трима от тях splice-site варианта c.4909+1G>A, а при един пациент – синонимен патогенен вариант с ефект върху сплайсинга c.3576G>A, p.Lys1192.Възрастта на началото в представената кохорта варира между 14 дни и 40 години. Основните симптоми са дистония и тремор, по-изразени в горните крайници и шията, дистонична дизартрия и дисфагия. Клиничното протичане е много бавно прогресиращо. Образните изследвания на мозъка са нормални при повечето пациенти.Клиничните прояви, дължащи се на мутации в ATM гена, могат да бъдат изключително разнообразни. Заболяването може да се представи като дистония, особено с ранен дебют, без изразено малкомозъчно засягане и при нормални образни изследвания. A-T трябва да се обмисля при всички пациенти с необясними, дори леки двигателни нарушения и повишен алфа-фетопротеин.
- 30 December 2025
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 26 (2) , 61-65
Open AccessВариант на атаксия-телангиектазия, представяща се като тремор–дистония синдром сред българомохамедани
Атаксия-телангиектазия (A-T) е рядко автозомно-рецесивно заболяване, дължащо се на мутации в ATM гена.В зависимост от остатъчната киназна активност и типа на ATM мутацията, клиничният спектър варира от тежък класически фенотип до вариантна атипична форма.Настоящото проучването включва 28 пациенти от четири големи родословия на българомохамедани със синдром на тремор и дистония. Проведено е екзомно секвениране при 7 засегнати от две неродствени родословия, последвано от Sanger секвениране на кодиращите последователности и екзон-интронните граници на ATM гена.Двадесет и четири от засегнатите са хомозиготни за c.8147T>C (p.Val2716Ala) в ATM, докато четирима са двойни хетерозиготи. Секвенирането по Sanger разкрива като втора мутация при трима от тях splice-site варианта c.4909+1G>A, а при един пациент – синонимен патогенен вариант с ефект върху сплайсинга c.3576G>A, p.Lys1192.Възрастта на началото в представената кохорта варира между 14 дни и 40 години. Основните симптоми са дистония и тремор, по-изразени в горните крайници и шията, дистонична дизартрия и дисфагия. Клиничното протичане е много бавно прогресиращо. Образните изследвания на мозъка са нормални при повечето пациенти.Клиничните прояви, дължащи се на мутации в ATM гена, могат да бъдат изключително разнообразни. Заболяването може да се представи като дистония, особено с ранен дебют, без изразено малкомозъчно засягане и при нормални образни изследвания. A-T трябва да се обмисля при всички пациенти с необясними, дори леки двигателни нарушения и повишен алфа-фетопротеин.
- Open Access
- 30 April 2024
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 25 (1) , 21-25
Melas синдром (митохондриална енцефало миопатия, лактатна ацидоза и инсулти) – представяне на клиничен случай
MELAS e митохондриално заболяване, съчетаващо енцефало-миопатия, лактатна ацидоза и инсулто-подобни епизоди.Началото му е в първите две десетилетия от живота, с вариабилни клинични симптоми, най-често от страна на нервната система. Клиничната и образната находка при MELAS е топична и не отговаря на даден съдов басейн, по-често е в задната краниална ямка, лезиите могат да са обратими, но често са рецидивиращи и постепенно нарастват в съседство с вече наличните в рамките на седмици до месеци, често придружени от епилептични пристъпи, неврологична дисфункция и корова атрофия.За поставянето на диагнозата е необходимо и установяването на хетероплазмия на мутацията и мултисистемно засягане.В настоящата публикация представяме пациентка (МПС) на 33-годишна възраст с доказана A3243G мутация в митохондриал ния геном с 31,6% хетероплазмия в кръвта и 74% хетероплазмия в епителни клетки от уринен седимент, отговаряща на MELAS синдром. Началните оплаквания са на 22-годишна възраст, като поради погрешна интерпретация на образната находка от МРТ като туморна формация, при нея е проведена резекция вляво темпорално две години след началните оплаквания. От неврологичния статус са налице квадрипирамиден, панцеребеларен, епилептичен и когнитивен синдроми, и двустранно невро сензорно намаление на слуха. Проведена е симптоматична терапия с Levetiracetam, витаминни препарати и нутрицевтици.
- 30 April 2024
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 25 (1) , 21-25
Open AccessMelas синдром (митохондриална енцефало миопатия, лактатна ацидоза и инсулти) – представяне на клиничен случай
MELAS e митохондриално заболяване, съчетаващо енцефало-миопатия, лактатна ацидоза и инсулто-подобни епизоди.Началото му е в първите две десетилетия от живота, с вариабилни клинични симптоми, най-често от страна на нервната система. Клиничната и образната находка при MELAS е топична и не отговаря на даден съдов басейн, по-често е в задната краниална ямка, лезиите могат да са обратими, но често са рецидивиращи и постепенно нарастват в съседство с вече наличните в рамките на седмици до месеци, често придружени от епилептични пристъпи, неврологична дисфункция и корова атрофия.За поставянето на диагнозата е необходимо и установяването на хетероплазмия на мутацията и мултисистемно засягане.В настоящата публикация представяме пациентка (МПС) на 33-годишна възраст с доказана A3243G мутация в митохондриал ния геном с 31,6% хетероплазмия в кръвта и 74% хетероплазмия в епителни клетки от уринен седимент, отговаряща на MELAS синдром. Началните оплаквания са на 22-годишна възраст, като поради погрешна интерпретация на образната находка от МРТ като туморна формация, при нея е проведена резекция вляво темпорално две години след началните оплаквания. От неврологичния статус са налице квадрипирамиден, панцеребеларен, епилептичен и когнитивен синдроми, и двустранно невро сензорно намаление на слуха. Проведена е симптоматична терапия с Levetiracetam, витаминни препарати и нутрицевтици.
- Open Access
- 30 December 2023
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 24 (3) , 112-115
Синдромът „Алиса в страната на чудесата”(„Alice in wonderland” syndrome)
Синдромът „Алиса в страната на чудесата” („Alice in Wonderland syndrome”) е рядък неврологичен синдром, характеризиращ се с транзиторни прояви на дисторзия на зрителните образи, нарушено възприятие за собствено тяло и време, съпроводени понякога с прояви на дереализация и деперсонализация, инверсия на зрителното възприятие и др. Синдромът обикновено се наблюдава при индивиди в млада възраст и деца. Симптомите на зрителна дисторзия са: микропсия – обектите изглеждат по-малки от действителните си размери, макропсия – обектите изглеждат по-големи от действителните си размери, телеопсия – предметите изглеждат на по-далечно разстояние от реалното, пелопсия – предметите изглеждат на по-близко разстояние от реалното, инверсия на зрителното възприятие, ахроматопсиа – илюзорно обезцветяване на обектите, парциална или тотална микро- или макросоматогнозия, дереализация, деперсонализация, променено възприятие за времето и др. Причината за синдрома „Алиса в страната на чудесата” е все още неизвестна, но синдромът често се асоциира с мигрена, вирусен енцефалит, мозъчен тумор, мозъчно-съдови лезии, темпорална епилепсия и др. Комплексни невронални функционални/структурни алтерации, включващи екстра-стриатни зрителни корови зони, дясна темпоро-париетална връзка, соматосензорна кора, дясна инсуларна област и др. могат да предизвикат разнородните симптоми на синдрома „Алиса в страната на чудесата”.
- 30 December 2023
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 24 (3) , 112-115
Open AccessСиндромът „Алиса в страната на чудесата”(„Alice in wonderland” syndrome)
Синдромът „Алиса в страната на чудесата” („Alice in Wonderland syndrome”) е рядък неврологичен синдром, характеризиращ се с транзиторни прояви на дисторзия на зрителните образи, нарушено възприятие за собствено тяло и време, съпроводени понякога с прояви на дереализация и деперсонализация, инверсия на зрителното възприятие и др. Синдромът обикновено се наблюдава при индивиди в млада възраст и деца. Симптомите на зрителна дисторзия са: микропсия – обектите изглеждат по-малки от действителните си размери, макропсия – обектите изглеждат по-големи от действителните си размери, телеопсия – предметите изглеждат на по-далечно разстояние от реалното, пелопсия – предметите изглеждат на по-близко разстояние от реалното, инверсия на зрителното възприятие, ахроматопсиа – илюзорно обезцветяване на обектите, парциална или тотална микро- или макросоматогнозия, дереализация, деперсонализация, променено възприятие за времето и др. Причината за синдрома „Алиса в страната на чудесата” е все още неизвестна, но синдромът често се асоциира с мигрена, вирусен енцефалит, мозъчен тумор, мозъчно-съдови лезии, темпорална епилепсия и др. Комплексни невронални функционални/структурни алтерации, включващи екстра-стриатни зрителни корови зони, дясна темпоро-париетална връзка, соматосензорна кора, дясна инсуларна област и др. могат да предизвикат разнородните симптоми на синдрома „Алиса в страната на чудесата”.
- Open Access
- 30 September 2023
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 24 (2) , 77-79
Амиотрофична латерална склероза клинико-генетична форма 9 (АЛС9) – представяне на клиничен случай
Амиотрофичната латерална склероза (АЛС) е хетерогенно в клинично и генетично отношение невродегенеративно заболяване. Основна роля в етиопатогенезата му заема генетичната предиспозиция, като към момента е доказана връзката на мутациите в 35 гена и 2 генни локуса за развитието на 26 „чисти” и 12 „плюс” форми. Мутациите в ANG (Angiogenin) гена са отговорни за развитието на клинико-генетичната форма АЛС9.В настоящата публикация представяме семейство, състоящо се от един засегнат член – жена (РПТ) на 63-годишна възраст, от български етнос, с доказана хетерозиготна мутация c.62C>T, p.Pro21Leu в ANG гена (АЛС9 форма). Заболяването на пациентката е с начална възраст 60 години и преживяемост от 29 месеца. Няма данни за трудови рискови фактори и фамилност.Първият клиничен регион на засягане е мозъчният ствол, последван от горните и долните крайници. От неврологичния статус са налице данни за булбарен синдром и синдром на засягане на централния двигателен неврон (ЦДН) и периферния двигателен неврон (ПДН) в горни и долни крайници. Няма данни за когнитивно засягане. Хетерогенния клинико-генетичен профил на пациентите с АЛС и вариабилната експресивност на мутациите им налагат динамично проследяване на пациентите и родствениците им.
- 30 September 2023
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 24 (2) , 77-79
Open AccessАмиотрофична латерална склероза клинико-генетична форма 9 (АЛС9) – представяне на клиничен случай
Амиотрофичната латерална склероза (АЛС) е хетерогенно в клинично и генетично отношение невродегенеративно заболяване. Основна роля в етиопатогенезата му заема генетичната предиспозиция, като към момента е доказана връзката на мутациите в 35 гена и 2 генни локуса за развитието на 26 „чисти” и 12 „плюс” форми. Мутациите в ANG (Angiogenin) гена са отговорни за развитието на клинико-генетичната форма АЛС9.В настоящата публикация представяме семейство, състоящо се от един засегнат член – жена (РПТ) на 63-годишна възраст, от български етнос, с доказана хетерозиготна мутация c.62C>T, p.Pro21Leu в ANG гена (АЛС9 форма). Заболяването на пациентката е с начална възраст 60 години и преживяемост от 29 месеца. Няма данни за трудови рискови фактори и фамилност.Първият клиничен регион на засягане е мозъчният ствол, последван от горните и долните крайници. От неврологичния статус са налице данни за булбарен синдром и синдром на засягане на централния двигателен неврон (ЦДН) и периферния двигателен неврон (ПДН) в горни и долни крайници. Няма данни за когнитивно засягане. Хетерогенния клинико-генетичен профил на пациентите с АЛС и вариабилната експресивност на мутациите им налагат динамично проследяване на пациентите и родствениците им.
- Open Access
- 30 April 2023
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 24 (1) , 33-36
Лимфоцитен хориоменингит – клиничен случай
Lymphocytic choriomeningitis virus е един от причинителите на неврологични заболявания при хора. Заразяването с вируса се осъществява посредством контакт с миши екскременти. Обикновено, инфекцията протича асимптомно или с неспецифични грипоподобни симптоми, но в някои от случаите може да предизвика менингит, или менингоенцефалит. Представяме случай на 62 г. пациентка със серологично доказан лимфоцитен хориоменингит.
- 30 April 2023
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 24 (1) , 33-36
Open AccessЛимфоцитен хориоменингит – клиничен случай
Lymphocytic choriomeningitis virus е един от причинителите на неврологични заболявания при хора. Заразяването с вируса се осъществява посредством контакт с миши екскременти. Обикновено, инфекцията протича асимптомно или с неспецифични грипоподобни симптоми, но в някои от случаите може да предизвика менингит, или менингоенцефалит. Представяме случай на 62 г. пациентка със серологично доказан лимфоцитен хориоменингит.