СЧСилвия Чернинкова

Силвия Чернинкова

*This is an algorithmically generated author record based on publicly available information.

Силвия Чернинкова has a total of 27 co-authors. Here are the top co-authors by number of shared publications:


Latest Publications

  • Open Access

    Клинико-генетично проучване на пациент с немалинова миопатия

    by Станислава Благоева, Пламен Антимов, Теодора Чамова, Силвия Чернинкова, Ани Танева, Огнян Асенов, Ивайло Търнев

    Терминът вродена миопатия се отнася до група от клинично, генетично и хистологично хетерогенни заболявания, които засягат главно мускулната тъкан. Присъствието на специфични хистопатологични промени при мускулната биопсия разграничава тези състояния от другите невромускулни заболявания. Вродената миопатия е причинена от генетични мутации, отговорни за формирането на дефектни структурни протеини, локализирани в скелетната мускулатура. (8) Немалиновата миопатия се характеризира с наличие на малки пръчковидни включвания в мускулните влакна. Изградени са главно от алфа актинин, актин и други Z-лентови филаменти. (3) Смята се за най-честата форма на вродена миопатия (9) с честота 1:50 000 новородени. (15) Понастоящем има шест известни генетични причини за немалинова миопатия, от които NEB и ACTA1 гените са с най-голямо значение. Мутациите в NEB се смятат за най-честа причина за развитието на заболяването. (6) Представяме български пациент на 15 г.в. с генетично потвърдена диагноза Немалинова миопатия вследствие на мутация в NEB гена.

  • Open Access

    Синдромът „Едно и половина” на Fisher (Fisher’s “One and a half syndrome”) при миастения гравис - описание на случай

    by Силвия Чернинкова, Кристина Кастрева, Явор Желев, Ивайло Търнев

    Синдромът „едно и половина” на Fisher е рядка очедвигателна лезия, характеризираща се с хоризонтална погледна пареза в едната посока в съчетание с интернуклеарна офталмопареза в другата посока. Дължи се на унилатерална понтинна лезия, засягаща ипсилатералната парамедианна понтинна ретикуларна формация и/или ипсилатералното ядро на n. abducens и интернуклеарните фибри на ипсилатералния медиален лонгитудинален фасцикул. Описан е при стволови лезии с различна етиология – съдови, демиелинизиращи, неопластични, възпалителни и др. Представяме 81 годишен болен с остро развил се синдром „едно и половина” и съпътстваща унилатерална лекостепенна птоза като дебютен симптом на миастения гравис. В случая миастенната симптоматика имитира структурна понтинна лезия.

  • Open Access

    Първи потвърден случай на хередитарна гелсолинова амилоидоза в България: клиничен доклад и обзор на литературата

    by Пламен Антимов, Силвия Чернинкова, Теодора Чамова, Огнян Асенов, Мила Слепцова, Славена Атемин, Зорница Павлова, Тихомир Тодоров, Албена Тодорова, Ивайло Търнев

    Въведение: Хередитарната гелсолинова амилоидоза (синдром на Meretoja) е рядка системна амилоидоза с автозомно-доминантен тип унаследяване, проявяваща се с офталмологични, неврологични и дерматологични симптоми. Заболяването е описано първоначално във финландската популация, но понастоящем се съобщава и в други региони. Методи: Представяме клиничен случай на 57-годишен мъж с прогресивни неврологични, офталмологични и дерматологични прояви. Извършен бе мултимодален диагностичен подход, включващ неврологичен преглед, електроневрография, офталмологично и дерматологично изследване, образна диагностика и молекулярно-генетичен анализ. Резултати: Пациентът показа клинична изява на двустранна лицева невропатия, сензорна и автономна полиневропатия, решетъчна дегенерация на роговицата, катаракта, синдром на „сухо око“ и кожни промени тип cutis laxa. Допълнително бе установено дългогодишно рецидивиращо депресивно разстройство. Генетичното изследване идентифицира хетерозиготен missense вариант c.487G>A, p.(Asp163Asn) в гелсолиновия ген (GSN ген; NM_198252.3). Същият генетичен вариант беше установен и при неговите деца. Фамилната анамнеза допълнително подкрепи автозомно-доминантния тип на унаследяване. Заключение: Това е първият потвърден случай на гелсолинова амилоидоза в България.Докладът подчертава значението на ранната генетична верификация, мултидисциплинарния подход и внимателното проследяване на засегнатите пациенти. Въпреки липсата на етиологично лечение, правилната диагноза позволява оптимизиране на симптоматичната терапия и подобряване на качеството на живот.

  • Open Access

    Вариант на атаксия-телангиектазия, представяща се като тремор–дистония синдром сред българомохамедани

    by Теодора Чамова, Тихомир Тодоров, Паулиус Палайма, Петя Янкова, Илияна Пачева, Иван Иванов, Биляна Георгиева, Силвия Чернинкова, Алексей Савов, Дора Златарева, et al.

    Атаксия-телангиектазия (A-T) е рядко автозомно-рецесивно заболяване, дължащо се на мутации в ATM гена.В зависимост от остатъчната киназна активност и типа на ATM мутацията, клиничният спектър варира от тежък класически фенотип до вариантна атипична форма.Настоящото проучването включва 28 пациенти от четири големи родословия на българомохамедани със синдром на тремор и дистония. Проведено е екзомно секвениране при 7 засегнати от две неродствени родословия, последвано от Sanger секвениране на кодиращите последователности и екзон-интронните граници на ATM гена.Двадесет и четири от засегнатите са хомозиготни за c.8147T>C (p.Val2716Ala) в ATM, докато четирима са двойни хетерозиготи. Секвенирането по Sanger разкрива като втора мутация при трима от тях splice-site варианта c.4909+1G>A, а при един пациент – синонимен патогенен вариант с ефект върху сплайсинга c.3576G>A, p.Lys1192.Възрастта на началото в представената кохорта варира между 14 дни и 40 години. Основните симптоми са дистония и тремор, по-изразени в горните крайници и шията, дистонична дизартрия и дисфагия. Клиничното протичане е много бавно прогресиращо. Образните изследвания на мозъка са нормални при повечето пациенти.Клиничните прояви, дължащи се на мутации в ATM гена, могат да бъдат изключително разнообразни. Заболяването може да се представи като дистония, особено с ранен дебют, без изразено малкомозъчно засягане и при нормални образни изследвания. A-T трябва да се обмисля при всички пациенти с необясними, дори леки двигателни нарушения и повишен алфа-фетопротеин.

  • Open Access

    Melas синдром (митохондриална енцефало миопатия, лактатна ацидоза и инсулти) – представяне на клиничен случай

    by Теодор Ангелов, Т. Чамова, С. Чернинкова, А. Еленкова, И. Търнев

    MELAS e митохондриално заболяване, съчетаващо енцефало-миопатия, лактатна ацидоза и инсулто-подобни епизоди.Началото му е в първите две десетилетия от живота, с вариабилни клинични симптоми, най-често от страна на нервната система. Клиничната и образната находка при MELAS е топична и не отговаря на даден съдов басейн, по-често е в задната краниална ямка, лезиите могат да са обратими, но често са рецидивиращи и постепенно нарастват в съседство с вече наличните в рамките на седмици до месеци, често придружени от епилептични пристъпи, неврологична дисфункция и корова атрофия.За поставянето на диагнозата е необходимо и установяването на хетероплазмия на мутацията и мултисистемно засягане.В настоящата публикация представяме пациентка (МПС) на 33-годишна възраст с доказана A3243G мутация в митохондриал ния геном с 31,6% хетероплазмия в кръвта и 74% хетероплазмия в епителни клетки от уринен седимент, отговаряща на MELAS синдром. Началните оплаквания са на 22-годишна възраст, като поради погрешна интерпретация на образната находка от МРТ като туморна формация, при нея е проведена резекция вляво темпорално две години след началните оплаквания. От неврологичния статус са налице квадрипирамиден, панцеребеларен, епилептичен и когнитивен синдроми, и двустранно невро сензорно намаление на слуха. Проведена е симптоматична терапия с Levetiracetam, витаминни препарати и нутрицевтици.

  • Open Access

    Синдромът „Алиса в страната на чудесата”(„Alice in wonderland” syndrome)

    by Силвия Чернинкова, С. Желязкова

    Синдромът „Алиса в страната на чудесата” („Alice in Wonderland syndrome”) е рядък неврологичен синдром, характеризиращ се с транзиторни прояви на дисторзия на зрителните образи, нарушено възприятие за собствено тяло и време, съпроводени понякога с прояви на дереализация и деперсонализация, инверсия на зрителното възприятие и др. Синдромът обикновено се наблюдава при индивиди в млада възраст и деца. Симптомите на зрителна дисторзия са: микропсия – обектите изглеждат по-малки от действителните си размери, макропсия – обектите изглеждат по-големи от действителните си размери, телеопсия – предметите изглеждат на по-далечно разстояние от реалното, пелопсия – предметите изглеждат на по-близко разстояние от реалното, инверсия на зрителното възприятие, ахроматопсиа – илюзорно обезцветяване на обектите, парциална или тотална микро- или макросоматогнозия, дереализация, деперсонализация, променено възприятие за времето и др. Причината за синдрома „Алиса в страната на чудесата” е все още неизвестна, но синдромът често се асоциира с мигрена, вирусен енцефалит, мозъчен тумор, мозъчно-съдови лезии, темпорална епилепсия и др. Комплексни невронални функционални/структурни алтерации, включващи екстра-стриатни зрителни корови зони, дясна темпоро-париетална връзка, соматосензорна кора, дясна инсуларна област и др. могат да предизвикат разнородните симптоми на синдрома „Алиса в страната на чудесата”.

  • Open Access

    Амиотрофична латерална склероза клинико-генетична форма 9 (АЛС9) – представяне на клиничен случай

    by Теодор Ангелов, Теодора Чамова, Силвия Чернинкова, Ивайло Търнев

    Амиотрофичната латерална склероза (АЛС) е хетерогенно в клинично и генетично отношение невродегенеративно заболяване. Основна роля в етиопатогенезата му заема генетичната предиспозиция, като към момента е доказана връзката на мутациите в 35 гена и 2 генни локуса за развитието на 26 „чисти” и 12 „плюс” форми. Мутациите в ANG (Angiogenin) гена са отговорни за развитието на клинико-генетичната форма АЛС9.В настоящата публикация представяме семейство, състоящо се от един засегнат член – жена (РПТ) на 63-годишна възраст, от български етнос, с доказана хетерозиготна мутация c.62C>T, p.Pro21Leu в ANG гена (АЛС9 форма). Заболяването на пациентката е с начална възраст 60 години и преживяемост от 29 месеца. Няма данни за трудови рискови фактори и фамилност.Първият клиничен регион на засягане е мозъчният ствол, последван от горните и долните крайници. От неврологичния статус са налице данни за булбарен синдром и синдром на засягане на централния двигателен неврон (ЦДН) и периферния двигателен неврон (ПДН) в горни и долни крайници. Няма данни за когнитивно засягане. Хетерогенния клинико-генетичен профил на пациентите с АЛС и вариабилната експресивност на мутациите им налагат динамично проследяване на пациентите и родствениците им.

  • Open Access

    Лимфоцитен хориоменингит – клиничен случай

    by Сашка Желязкова, А. Танева, С. Чернинкова, И. Търнев

    Lymphocytic choriomeningitis virus е един от причинителите на неврологични заболявания при хора. Заразяването с вируса се осъществява посредством контакт с миши екскременти. Обикновено, инфекцията протича асимптомно или с неспецифични грипоподобни симптоми, но в някои от случаите може да предизвика менингит, или менингоенцефалит. Представяме случай на 62 г. пациентка със серологично доказан лимфоцитен хориоменингит.