ОАОгнян Асенов

Огнян Асенов

*This is an algorithmically generated author record based on publicly available information.

Огнян Асенов has a total of 14 co-authors. Here are the top co-authors by number of shared publications:


Latest Publications

  • Open Access

    Клинико-генетично проучване на пациент с немалинова миопатия

    by Станислава Благоева, Пламен Антимов, Теодора Чамова, Силвия Чернинкова, Ани Танева, Огнян Асенов, Ивайло Търнев

    Терминът вродена миопатия се отнася до група от клинично, генетично и хистологично хетерогенни заболявания, които засягат главно мускулната тъкан. Присъствието на специфични хистопатологични промени при мускулната биопсия разграничава тези състояния от другите невромускулни заболявания. Вродената миопатия е причинена от генетични мутации, отговорни за формирането на дефектни структурни протеини, локализирани в скелетната мускулатура. (8) Немалиновата миопатия се характеризира с наличие на малки пръчковидни включвания в мускулните влакна. Изградени са главно от алфа актинин, актин и други Z-лентови филаменти. (3) Смята се за най-честата форма на вродена миопатия (9) с честота 1:50 000 новородени. (15) Понастоящем има шест известни генетични причини за немалинова миопатия, от които NEB и ACTA1 гените са с най-голямо значение. Мутациите в NEB се смятат за най-честа причина за развитието на заболяването. (6) Представяме български пациент на 15 г.в. с генетично потвърдена диагноза Немалинова миопатия вследствие на мутация в NEB гена.

  • Open Access

    Първи потвърден случай на хередитарна гелсолинова амилоидоза в България: клиничен доклад и обзор на литературата

    by Пламен Антимов, Силвия Чернинкова, Теодора Чамова, Огнян Асенов, Мила Слепцова, Славена Атемин, Зорница Павлова, Тихомир Тодоров, Албена Тодорова, Ивайло Търнев

    Въведение: Хередитарната гелсолинова амилоидоза (синдром на Meretoja) е рядка системна амилоидоза с автозомно-доминантен тип унаследяване, проявяваща се с офталмологични, неврологични и дерматологични симптоми. Заболяването е описано първоначално във финландската популация, но понастоящем се съобщава и в други региони. Методи: Представяме клиничен случай на 57-годишен мъж с прогресивни неврологични, офталмологични и дерматологични прояви. Извършен бе мултимодален диагностичен подход, включващ неврологичен преглед, електроневрография, офталмологично и дерматологично изследване, образна диагностика и молекулярно-генетичен анализ. Резултати: Пациентът показа клинична изява на двустранна лицева невропатия, сензорна и автономна полиневропатия, решетъчна дегенерация на роговицата, катаракта, синдром на „сухо око“ и кожни промени тип cutis laxa. Допълнително бе установено дългогодишно рецидивиращо депресивно разстройство. Генетичното изследване идентифицира хетерозиготен missense вариант c.487G>A, p.(Asp163Asn) в гелсолиновия ген (GSN ген; NM_198252.3). Същият генетичен вариант беше установен и при неговите деца. Фамилната анамнеза допълнително подкрепи автозомно-доминантния тип на унаследяване. Заключение: Това е първият потвърден случай на гелсолинова амилоидоза в България.Докладът подчертава значението на ранната генетична верификация, мултидисциплинарния подход и внимателното проследяване на засегнатите пациенти. Въпреки липсата на етиологично лечение, правилната диагноза позволява оптимизиране на симптоматичната терапия и подобряване на качеството на живот.

  • Open Access

    Първи случай на рядка форма на автозомно-доминантна аксонна наследствена моторна и сетивна полиневропатия, обусловена от мутация c.754C>T, p.Arg252Trp в MORC2 гена с късно начало (НМСН тип 2Z).

    by Огнян Асенов, Теодора Чамова, Албена Йорданова, Ивайло Търнев

    Болестта на Charcot-Marie-Tooth (CMT), известна също като наследствена моторна и сетивна невропатия (НМСН) е група от наследствени моторни и сензорни периферни невропатии и най-често срещаното наследствено невромускулно заболяване. НМСН е описана за първи път като клинична единица през 1886 г. от лекарите Jean-Marie Charcot, Pierre Marie и Howard Henry Tooth, които я наричат "прогресивна мускулна атрофия". НМСН е хетерогенен по своите клинични, електрофизиологични, генетични и патологични характеристики. Представяме 53-годишен мъж с 20-годишна история на прогресираща слабост на долните и горните крайници и нестабилна походка. При постъпването физикалният преглед разкрива двустранно отслабване и слабост на дисталните мускули на горните и долните крайници пес планус и повишени нива на серумна креатинфосфокиназа (КФК). Електромиографията показва аксонна невропатия, засягаща както горните, така и долните крайници. Молекулярното генетично изследване идентифицира патогенен вариант p.Arg252Trp в MORC2 гена. Следователно, тези клинични и генетични находки предполагат диагноза наследствена моторна и сетивна невропатия тип 2Z.

  • Open Access

    Автозомно-доминантна аксонна наследствена моторна и сетивна полиневропатия, обусловена от мутация в LRSAM1 гена (НМСН тип 2P)

    by Огнян Асенов, Теодора Чамова, Албена Йорданова, Ивайло Търнев

    До днешна дата са описани повече от 80 гена свързани с болестта на Charcot-Marie-Tooth (CMT), наричана още наследствена моторна и сетивна невропатия (НМСН). Мутациите в LRSAM1 гена са идентифицирани като рядка причина и определят подгрупата на аксонна наследтсвена моторна и сетивна невропатия тип 2P. Представяме двама пациенти от 1 семейство идентифицирани с патогенен вариант c.2011C>T (p.Gln671Ter) в LRSAM1 гена. Клиничните и електрофизиологичните данни потвърждават късна аксонална невропатия с преобладаване на сензомоторно увреждане. В заключение, НМСН тип 2P е рядка аксонна невропатия с автозомно доминантен тип на унаследяване с начало в зряла възраст.

  • Open Access

    Проследяване прогресията на болните с хередитарна транстиретинова амилоидоза за период от 2 г.

    by Огнян Асенов, Т. Чамова, М. Господинова, И. Търнев

    Хередитарната транстиретинова амилоидоза (хТТРА) е рядко генетично мултисистемно заболяване с автозомно-доминантен тип на унаследяване.цел: Изследване на корелациите между тежеста на протичане на хТТРА и степента на засягане на тънките нервни влакна при различните мутации за период от 6 месеца до 2 година.методи: При 95 болни в първи стадий на симтоматична невро патия е проведен неврологичен статус с отчетена оценка на полиневропатията по NIS-скала и измерена електрохимичната кожна проводимост (ЕхП) от ходила и длани чрез използване на Судоскан.резултати: В хода на проследяването 32,6 % (31/95) от болните преминават във втори стадий на заболяването. След проведени обширни статистически анализи е установена много добра корелация между стойностите на ЕхП и тежестта на заболяването, оценена по NIS-скалата.заключение: Предвид получените резултати Судоскан може да служи освен като метод за ранна диагностика, но и като маркер за тежестта на заболяването и проследяване на прогресията при болни с различни мутации.

  • Open Access

    Оценка на засягането на тънките нервни влакна при безсимтомни носители на мутации в ттr гена, чрез използване на судоскан и симпатиков кожен отговор

    by Огнян Асенов, Т. Чамова, М. Господинова, И. Търнев

    Хередитарната транстиретинова амилоидоза (хТТРА) е рядко наследствено автозомно доминантно заболяване, което се дължи на мутации в транстиретиновия (TTR) ген. В България от 2015 г. се провежда скринингова програма за генетично изследване на родствениците на болни с доказана хередитарна транс тиретинова амилоидоза и последващо проследяване с цел идентифициране на най-ранните прояви на неврологично и кардиологично засягане на безсимптомните носители.цел: Да се оцени засягането на тънките нервни влакна при безсимтомните носители различни мутации на хТТРА. методи: Измерени са електрохимичната кожна проводимост от ходила и длани чрез използване на Судоскан и аплитудата от горни и долни крайници чрез използване на симпатиков кожен отговор при 56 безсимтомни носители на мутации в TTR гена.резултати: Представяме общо 56 (30 мъже/26 жени) генетично верифицирани безсимтомни носители (БСН) на следните мутации в ТТR гена: 49 със c.325G>C, p.Glu89Gln; 4 със c.148G>A, p.Val30Met; 1 със c.290C>T, p.Ser77Phe; 2 със c.200G>A; p.Gly47Glu.В хода на проследяването за период от 6 мес. до 2 г. на безсимптомните носители общо 30/56 (54 %) са позитивирали едновременно и двата теста, Судоскан и СКО, което съответства на минималните критерии за приемане на диагнозата Хередитарна транстиретинова амилоидоза и започване на терапия.заключение: Судоскан и симпатиковият кожен отговор са методи с висока специфичност и сензитивност за ранна диагноза на преминаването на носителите на мутации в TTR-гена от безсимптомни в симптомни, което дава възможност за своевременно започване на терапията.