Пламен Антимов
Пламен Антимов has a total of 11 co-authors. Here are the top co-authors by number of shared publications:
- Teodora Chamova
Department of Neurology, Expert Centre for Hereditary Neurologic and Metabolic Disorders, University Hospital “Alexandrovska”, Medical University of Sofia, 1431 Sofia, Bulgaria
3 shared publications Ивайло Търнев
3 shared publications- Огнян Асенов
UMHAT "Alexandrovska"; Medical university – Sofia
2 shared publications - Силвия Чернинкова
UMHAT "Alexandrovska
2 shared publications - Станислава Благоева
UMHAT "Alexandrovska"; Medical university – Sofia
2 shared publications - Albena Todorova
Department of Medical Chemistry and Biochemistry, Medical University of Sofia, Genetic Medico-Diagnostic Laboratory Genica, Sofia, Bulgaria, Bulgaria
1 shared publication
Latest Publications
- Open Access
- 28 August 2026
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 27 (2) , 69-71
Метаболитна миопатия вследствие на мутация в PNPLA2 гена
Метаболитните миопатии представляват хетерогенна група от генетично обусловени заболявания, които могат да възникнат във всяка възраст. Характеризират се с дефекти в биохимичните пътища, свързани със съхранение, метаболизиране и използване на субстратите, необходими за генериране на мускулна енергия. Скелетната, сърдечна и гладко-мускулната дисфункция, както и засягането на централната нервна система и ендокринната система, допринасят за многообразните прояви на метаболитните миопатии. (4) Основните симптоми на метаболитните миопатии са миалгия, мускулни спазми, непоносимост към упражнения, кактои непрогресираща или прогресираща мускулна слабост, засягаща тазовата, скапуларната, аксиалната мускулатура и мускулатурата на крайниците. (6)Представяме клиничен случай на жена с генетично потвърдена диагноза Метаболитна миопатия вследствие на мутация в PNPLA2 гена, водеща до развитието на миопатен синдроми чернодробна стеатоза.
- 28 August 2026
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 27 (2) , 69-71
Open AccessМетаболитна миопатия вследствие на мутация в PNPLA2 гена
Метаболитните миопатии представляват хетерогенна група от генетично обусловени заболявания, които могат да възникнат във всяка възраст. Характеризират се с дефекти в биохимичните пътища, свързани със съхранение, метаболизиране и използване на субстратите, необходими за генериране на мускулна енергия. Скелетната, сърдечна и гладко-мускулната дисфункция, както и засягането на централната нервна система и ендокринната система, допринасят за многообразните прояви на метаболитните миопатии. (4) Основните симптоми на метаболитните миопатии са миалгия, мускулни спазми, непоносимост към упражнения, кактои непрогресираща или прогресираща мускулна слабост, засягаща тазовата, скапуларната, аксиалната мускулатура и мускулатурата на крайниците. (6)Представяме клиничен случай на жена с генетично потвърдена диагноза Метаболитна миопатия вследствие на мутация в PNPLA2 гена, водеща до развитието на миопатен синдроми чернодробна стеатоза.
- Open Access
- 28 August 2026
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 27 (2) , 67-69
Клинико-генетично проучване на пациент с немалинова миопатия
Терминът вродена миопатия се отнася до група от клинично, генетично и хистологично хетерогенни заболявания, които засягат главно мускулната тъкан. Присъствието на специфични хистопатологични промени при мускулната биопсия разграничава тези състояния от другите невромускулни заболявания. Вродената миопатия е причинена от генетични мутации, отговорни за формирането на дефектни структурни протеини, локализирани в скелетната мускулатура. (8) Немалиновата миопатия се характеризира с наличие на малки пръчковидни включвания в мускулните влакна. Изградени са главно от алфа актинин, актин и други Z-лентови филаменти. (3) Смята се за най-честата форма на вродена миопатия (9) с честота 1:50 000 новородени. (15) Понастоящем има шест известни генетични причини за немалинова миопатия, от които NEB и ACTA1 гените са с най-голямо значение. Мутациите в NEB се смятат за най-честа причина за развитието на заболяването. (6) Представяме български пациент на 15 г.в. с генетично потвърдена диагноза Немалинова миопатия вследствие на мутация в NEB гена.
- 28 August 2026
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 27 (2) , 67-69
Open AccessКлинико-генетично проучване на пациент с немалинова миопатия
Терминът вродена миопатия се отнася до група от клинично, генетично и хистологично хетерогенни заболявания, които засягат главно мускулната тъкан. Присъствието на специфични хистопатологични промени при мускулната биопсия разграничава тези състояния от другите невромускулни заболявания. Вродената миопатия е причинена от генетични мутации, отговорни за формирането на дефектни структурни протеини, локализирани в скелетната мускулатура. (8) Немалиновата миопатия се характеризира с наличие на малки пръчковидни включвания в мускулните влакна. Изградени са главно от алфа актинин, актин и други Z-лентови филаменти. (3) Смята се за най-честата форма на вродена миопатия (9) с честота 1:50 000 новородени. (15) Понастоящем има шест известни генетични причини за немалинова миопатия, от които NEB и ACTA1 гените са с най-голямо значение. Мутациите в NEB се смятат за най-честа причина за развитието на заболяването. (6) Представяме български пациент на 15 г.в. с генетично потвърдена диагноза Немалинова миопатия вследствие на мутация в NEB гена.
- Open Access
- 30 April 2026
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 27 (1) , 21-25
Първи потвърден случай на хередитарна гелсолинова амилоидоза в България: клиничен доклад и обзор на литературата
Въведение: Хередитарната гелсолинова амилоидоза (синдром на Meretoja) е рядка системна амилоидоза с автозомно-доминантен тип унаследяване, проявяваща се с офталмологични, неврологични и дерматологични симптоми. Заболяването е описано първоначално във финландската популация, но понастоящем се съобщава и в други региони. Методи: Представяме клиничен случай на 57-годишен мъж с прогресивни неврологични, офталмологични и дерматологични прояви. Извършен бе мултимодален диагностичен подход, включващ неврологичен преглед, електроневрография, офталмологично и дерматологично изследване, образна диагностика и молекулярно-генетичен анализ. Резултати: Пациентът показа клинична изява на двустранна лицева невропатия, сензорна и автономна полиневропатия, решетъчна дегенерация на роговицата, катаракта, синдром на „сухо око“ и кожни промени тип cutis laxa. Допълнително бе установено дългогодишно рецидивиращо депресивно разстройство. Генетичното изследване идентифицира хетерозиготен missense вариант c.487G>A, p.(Asp163Asn) в гелсолиновия ген (GSN ген; NM_198252.3). Същият генетичен вариант беше установен и при неговите деца. Фамилната анамнеза допълнително подкрепи автозомно-доминантния тип на унаследяване. Заключение: Това е първият потвърден случай на гелсолинова амилоидоза в България.Докладът подчертава значението на ранната генетична верификация, мултидисциплинарния подход и внимателното проследяване на засегнатите пациенти. Въпреки липсата на етиологично лечение, правилната диагноза позволява оптимизиране на симптоматичната терапия и подобряване на качеството на живот.
- 30 April 2026
- Published by Bulgarian Society of Neurology in Bulgarian Neurology
- Vol. 27 (1) , 21-25
Open AccessПърви потвърден случай на хередитарна гелсолинова амилоидоза в България: клиничен доклад и обзор на литературата
Въведение: Хередитарната гелсолинова амилоидоза (синдром на Meretoja) е рядка системна амилоидоза с автозомно-доминантен тип унаследяване, проявяваща се с офталмологични, неврологични и дерматологични симптоми. Заболяването е описано първоначално във финландската популация, но понастоящем се съобщава и в други региони. Методи: Представяме клиничен случай на 57-годишен мъж с прогресивни неврологични, офталмологични и дерматологични прояви. Извършен бе мултимодален диагностичен подход, включващ неврологичен преглед, електроневрография, офталмологично и дерматологично изследване, образна диагностика и молекулярно-генетичен анализ. Резултати: Пациентът показа клинична изява на двустранна лицева невропатия, сензорна и автономна полиневропатия, решетъчна дегенерация на роговицата, катаракта, синдром на „сухо око“ и кожни промени тип cutis laxa. Допълнително бе установено дългогодишно рецидивиращо депресивно разстройство. Генетичното изследване идентифицира хетерозиготен missense вариант c.487G>A, p.(Asp163Asn) в гелсолиновия ген (GSN ген; NM_198252.3). Същият генетичен вариант беше установен и при неговите деца. Фамилната анамнеза допълнително подкрепи автозомно-доминантния тип на унаследяване. Заключение: Това е първият потвърден случай на гелсолинова амилоидоза в България.Докладът подчертава значението на ранната генетична верификация, мултидисциплинарния подход и внимателното проследяване на засегнатите пациенти. Въпреки липсата на етиологично лечение, правилната диагноза позволява оптимизиране на симптоматичната терапия и подобряване на качеството на живот.